Със формирането на gangsta рапа през 90-те години, Snoop Dogg прекосява линиите между реалността и художествената проза. Представен на музикалния свят от продуцента и рапър Dr. Dre в албума The Chronic, Snoop Dogg бързо става известен в рап света, предимно заради провлечения му, лаконичен стил на рапиране а също така и защото насилието впито в лириките му изглежда реално, особено след като бе арестуван по обвинения в съучастничество в убийство. Ареста със сигурност засили мита му, и спомогна дебютния му албум от 1993 Doggystyle да стане първия дебютен хип-хоп албум в историята който дебютира под номер едно. Въпреки това обаче в дългосрочен план този албум попречи на кариерата му. Snoop трябваше да се бори срещу обвиненията на прокуратурата през 1994 и 1995 година, и въпреки че обвиненията в крайна сметка паднаха, това попречи на устрема на кариерата му. The Doggfather, неговия втори албум, бе издаден едва през Ноември 1996 година, а по онова време ерата на gangsta рапа отминаваше. Албума постигна едвам наполовина от продажбите в сравнение с предишния, което означаваше че Snoop все още е звезда, но вече няма влиянието от преди две години.
С истинско име Calvin Broadus, роден на 20 Октомври 1972 година, Snoop Dogg е израснал в Long Beach, Калифорния, където често имал проблеми със закона. Не дълго след завършване на гимназията той е арестуван за притежание на кокаин, с което започва тригодишен период през който постоянно е задържан в ареста. Успява да се измъкне от престъпния живот посредством музиката. Snoop започва да записва парчета в домашни условия заедно с приятеля си Warren G, който по случайност е доведен брат на самия Dr. Dre от N.W.A. Warren G дава демо запис на Dre, който сравнително се е впечатлил от стила на Snoop и започва да си сътрудничи с него.
Когато Dre решава да направи своя първи опит за солова кариера през 1992 година с музиката към филма Deep Cover, той ангажира Snoop да рапира заедно с него. След “Deep Cover” започва шумотевица около Snoop, която ескалира в истинска мания когато Dre издава своя дебютен албум, The Chronic, посредством лейбъла Death Row Records в края на 1992 година. Snoop участва в албум също толкова колкото и Dre, и неговите провлечени вокали са също толкова важни за успеха на албума колкото и P-Funk басовите ритми. Синглите от проекта "Nuthin' But a 'G' Thang" и "Dre Day," в които засилено участва и Snoop, са в класацията Топ 10 за поп crossover хитове през пролетта на 1993, подготвяйки сцената за дългоочаквания дебютен албум на Snoop Dogg носещ заглавието Doggystyle. Докато записва албума заедно с Dre през Август, Snoop е арестуван във връзка със стрелба от движещ се автомобил в резултат на която бил убит Phillip Woldermarian. Според обвиненията, телохранителя на рапъра, McKinley Lee, застрелял Woldermarian, докато Snoop шофирал колата; рапъра заявил че било самозащита, и твърдял че жертвата го предизвикала. След представление по време на музикалните награди на MTV през Септември 1993, той се предава на властите.
След много закъснения най-накрая Doggystyle бива издаден от компанията Death Row през Ноември 1993. Въпреки критици твърдящи че албума е точно копие на The Chronic хитовите сингли "What's My Name?" и "Gin Juice" влизат на челни позиции в класациите в началото на 1994 година. Шумотевицата около рапъра по онова време е голяма поради ареста му а също и заради лириките му, които според някои са изключително пропити с насили и са сексиски. По време на турне в Англия през 1994 година, таблоидите а също и министъра Tory изискали от правителството да изгони рапъра от страната, заради ареста му. Snoop използва случая заснемайки кратък филм базиран на песента от албума Doggystyle, "Murder Was the Case" и издавайки акомпаниращ саундтрак, който дебютира под номер 1 през 1994. по онова време Doggystyle достига четворен платинен статус по продажби.
Snoop прекарва голяма част от 1995 година готвейки се по делото, което в крайна сметка стига до процес в края на 1995. През Февруари 1996 година обвиненията срещу него падат и той започва работа по втория си солов албум, този път без Dre като продуцент. Въпреки всичко, The Doggfather най-накрая излиза през Ноември 1996. Албума е посрещнат със смесени критики, и в крайна сметка се продаде добре, но не успя да генерира големи хитове подобно на предишния му албум. От части причината за скромния успех на албума е че Snoop се отказа от gangsta рапа. 2Pac, който стана приятел със Snoop през 1996 година е убит седмици преди излизането на The Doggfather, а Dre напуска лейбъла Death Row и го оставя в ръцете на Suge Knight, който е обвинен в контрабанда в края на 1996 година. В последствие шума около втория албум утихва, отбелязвайки продажби от два милиона диска, което е разочарование за суперзвездата.
Вероятно усещайки че нещо не е наред, Snoop започва да променя публичния си имидж, отдалечавайки се от gangsta корените си и отправяйки се към по-спокойни лирическа естетика. Той също така започва да си сътрудничи и с рок обществото, пеейки на турнето на Lollapalooza през 1997 година и говорейки за две отделни колаборации с Beck и Marilyn Manson. Соловия албум Da Game Is to Be Sold Not to Be Told бележи началото на ерата на Snoop Dogg в лейбъла на Master P, No Limit Records. Една година след него излиза и албума No Limit Top Dogg, а след още една година и Dead Man Walkin' (2000 година). Същата година издава и албума Tha Last Meal през Декември. Честото издаване на албуми се отразява и във разнообразието на различни музикални качества между отделните албуми, но до края на века, Snoop Dogg вече е станал феномен в музикалната индустрия, така че едва ли не албумите остават на по-заден план за сметка на самата личност стояща зад тях. През 2001 година се появява автобиография, последвана от поредица от филмови роли в киното. В края на 2002 година, Snoop издава първия си албум за лейбъла Capitol, Paid tha Cost to Be da Bo$. След това през 2004 година отново сменя звукозаписната компания и издава RG (Rhythm Gangsta): The Masterpiece за лейбъла Geffen. Хитовия албум е последван година по-късно и от Welcome to tha Chuuch: Da Album, колекция от парчета от поредицата mixtape записи Welcome to the Chuuch.
С истинско име Calvin Broadus, роден на 20 Октомври 1972 година, Snoop Dogg е израснал в Long Beach, Калифорния, където често имал проблеми със закона. Не дълго след завършване на гимназията той е арестуван за притежание на кокаин, с което започва тригодишен период през който постоянно е задържан в ареста. Успява да се измъкне от престъпния живот посредством музиката. Snoop започва да записва парчета в домашни условия заедно с приятеля си Warren G, който по случайност е доведен брат на самия Dr. Dre от N.W.A. Warren G дава демо запис на Dre, който сравнително се е впечатлил от стила на Snoop и започва да си сътрудничи с него.
Когато Dre решава да направи своя първи опит за солова кариера през 1992 година с музиката към филма Deep Cover, той ангажира Snoop да рапира заедно с него. След “Deep Cover” започва шумотевица около Snoop, която ескалира в истинска мания когато Dre издава своя дебютен албум, The Chronic, посредством лейбъла Death Row Records в края на 1992 година. Snoop участва в албум също толкова колкото и Dre, и неговите провлечени вокали са също толкова важни за успеха на албума колкото и P-Funk басовите ритми. Синглите от проекта "Nuthin' But a 'G' Thang" и "Dre Day," в които засилено участва и Snoop, са в класацията Топ 10 за поп crossover хитове през пролетта на 1993, подготвяйки сцената за дългоочаквания дебютен албум на Snoop Dogg носещ заглавието Doggystyle. Докато записва албума заедно с Dre през Август, Snoop е арестуван във връзка със стрелба от движещ се автомобил в резултат на която бил убит Phillip Woldermarian. Според обвиненията, телохранителя на рапъра, McKinley Lee, застрелял Woldermarian, докато Snoop шофирал колата; рапъра заявил че било самозащита, и твърдял че жертвата го предизвикала. След представление по време на музикалните награди на MTV през Септември 1993, той се предава на властите.
След много закъснения най-накрая Doggystyle бива издаден от компанията Death Row през Ноември 1993. Въпреки критици твърдящи че албума е точно копие на The Chronic хитовите сингли "What's My Name?" и "Gin Juice" влизат на челни позиции в класациите в началото на 1994 година. Шумотевицата около рапъра по онова време е голяма поради ареста му а също и заради лириките му, които според някои са изключително пропити с насили и са сексиски. По време на турне в Англия през 1994 година, таблоидите а също и министъра Tory изискали от правителството да изгони рапъра от страната, заради ареста му. Snoop използва случая заснемайки кратък филм базиран на песента от албума Doggystyle, "Murder Was the Case" и издавайки акомпаниращ саундтрак, който дебютира под номер 1 през 1994. по онова време Doggystyle достига четворен платинен статус по продажби.
Snoop прекарва голяма част от 1995 година готвейки се по делото, което в крайна сметка стига до процес в края на 1995. През Февруари 1996 година обвиненията срещу него падат и той започва работа по втория си солов албум, този път без Dre като продуцент. Въпреки всичко, The Doggfather най-накрая излиза през Ноември 1996. Албума е посрещнат със смесени критики, и в крайна сметка се продаде добре, но не успя да генерира големи хитове подобно на предишния му албум. От части причината за скромния успех на албума е че Snoop се отказа от gangsta рапа. 2Pac, който стана приятел със Snoop през 1996 година е убит седмици преди излизането на The Doggfather, а Dre напуска лейбъла Death Row и го оставя в ръцете на Suge Knight, който е обвинен в контрабанда в края на 1996 година. В последствие шума около втория албум утихва, отбелязвайки продажби от два милиона диска, което е разочарование за суперзвездата.
Вероятно усещайки че нещо не е наред, Snoop започва да променя публичния си имидж, отдалечавайки се от gangsta корените си и отправяйки се към по-спокойни лирическа естетика. Той също така започва да си сътрудничи и с рок обществото, пеейки на турнето на Lollapalooza през 1997 година и говорейки за две отделни колаборации с Beck и Marilyn Manson. Соловия албум Da Game Is to Be Sold Not to Be Told бележи началото на ерата на Snoop Dogg в лейбъла на Master P, No Limit Records. Една година след него излиза и албума No Limit Top Dogg, а след още една година и Dead Man Walkin' (2000 година). Същата година издава и албума Tha Last Meal през Декември. Честото издаване на албуми се отразява и във разнообразието на различни музикални качества между отделните албуми, но до края на века, Snoop Dogg вече е станал феномен в музикалната индустрия, така че едва ли не албумите остават на по-заден план за сметка на самата личност стояща зад тях. През 2001 година се появява автобиография, последвана от поредица от филмови роли в киното. В края на 2002 година, Snoop издава първия си албум за лейбъла Capitol, Paid tha Cost to Be da Bo$. След това през 2004 година отново сменя звукозаписната компания и издава RG (Rhythm Gangsta): The Masterpiece за лейбъла Geffen. Хитовия албум е последван година по-късно и от Welcome to tha Chuuch: Da Album, колекция от парчета от поредицата mixtape записи Welcome to the Chuuch.
1 коментар:
BG Hip Hop Новини, Бийтове, Рап музика, безплатни конкурси и други
Публикуване на коментар